Проблемът с вниманието често се установява първо от учител, който забелязва, че ученикът изглежда по-лесно се разсейва от повечето други деца на неговата възраст.
Може би на детето му е необходимо необичайно много време, за да завърши работата си в клас. Може би когато учителят зададе въпрос в час, детето изглежда сякаш не е слушало урока. Може би изглежда, сякаш се разсейва, когато се дават инструкции или забравя какво трябва да направи. Може би домашните задачи често биват пропускани.
Докато всички деца, особено тези, които са много малки, са склонни да задържат за по-кратко време вниманието си и да бъдат по-разсеяни от възрастните, други имат значително повече проблеми с фокусирането и концентрацията.
Има редица възможности, които могат да допринесат за проблеми с вниманието при децата.
Тъй като трудностите при запазване на вниманието са широко свързани със – Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), това е първото нещо, което подозират учителите, родителите и психолозите в училище. Но има редица други възможности, които могат да допринесат за проблеми с вниманието. За да се избегне погрешно диагностициране е важно тези други възможности, които не винаги са очевидни, да не бъдат пренебрегвани.
Ето списък с някои от тях, които може би предизвикват детето да се бори, за да остане фокусирано в училище:
- Безпокойство
Дете, което изглежда не се фокусира в училище, може да има хронични притеснения, за които учителите (и дори родителите) не са наясно. Има много различни видове тревожност, но общото между тях, казва неврологът и бивш учител Кен Шустър, е, че тревожността „има тенденция да заключи мозъка“, което прави училището трудно за тревожните деца. Дете с тревожност породена от раздяла може да е толкова загрижено за нещо лошо, което мисли, че се случва с родителите му, докато е отделено от тях, че не е в състояние да се концентрира върху училищната работа.
Някои деца са изключително притеснени да не сгрешат или да не се изложат. Когато учителят ги препитва, на тях им се иска да изчезнат, отбелязва д-р Шустър. „Може да гледат надолу, може да започнат да пишат нещо, въпреки че всъщност не пишат нищо. Те се опитват да прекъснат връзката с учителя, за да избегнат това, което ги кара да се чувстват тревожни. „
Понякога, когато на детето му отнема необичайно дълго време, за да завърши работата си в клас, то е не защото мечтае и се разсейва, а защото се бори с перфекционизма, който изисква от него да прави нещата точно по определен начин. Или ако детето не предаде домашното си, може да не е защото не го е направило, а защото се притеснява, че работата му не е достатъчна добра.
- Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
Децата с ОКР, които често започват в началните класове, имат допълнителен източник на разсейване: те не само имат натрапчиви мисли, но чувстват, че трябва да изпълняват ритуали или действия, за да предотвратят случването на лоши неща. Дете с ОКР може постоянно да подрежда нещата на бюрото си, или да потропва с крак, или да брои наум. Възможно е да се съсредоточи върху необходимостта да отиде в тоалетната, за да си измие ръцете.
„Хлапето може да седи в клас и да е обсебено от необходимостта да поправи нещо, за да избегне случването на нещо ужасно.”, казва д-р Джери Бъбрик, клиничен психолог от Института за детски психология, специализиран в тревожност и ОКР. „Когато не знае отговора на въпроса, изглежда, че детето не е внимавало в час, но всъщност е било, защото има обсесивно-компулсивно разстройство.“
Тъй като децата с ОКР често се срамуват от симптомите си, те могат да направят всичко възможно, за да прикрият това докато са в училище. За учител, който не е наясно с ОКР, разсейването може да изглежда като СДВХ, но не е така.
- Стрес или травма
Децата също могат да страдат от липса на концентрация, когато са били засегнати от травма. Децата, които са били свидетели на насилие или други обезпокоителни преживявания, могат да демонстрират затруднения в обръщането на внимание и да изпитват постоянно усещане за несигурност, наречено свръхбдителност. Децата, чийто домашен живот включва остър стрес, могат да развият тези симптоми или дори посттравматично стресово разстройство – ПТСР.
„Много от симптомите на ПТСР приличат на СДВХ“, обяснява д-р Джейми Хауърд, клиницист в Института за детска психология, специализиран в травмата. „Симптомите, често срещани при ПТСР, като затруднено концентриране, преувеличена реакция на стряскане и свръхбдителност, могат да накарат да изглежда, че детето е нервно и невнимателно.“
- Обучителни затруднения
Когато изглежда, че детето гледа навсякъде другаде, но не и в страниците на книгата, която трябва да чете, друга възможна причина е, че има нарушение в способността за учене. Децата с недиагностицирана дислексия може да се тревожат и да изпитват чувство на неудовлетвореност или да се срамуват, че не могат да правят това, което другите деца могат да направят и да искат да прикрият този факт.
Ако едно дете се бори с математика, това може да е заради разсейване, което не му позволява да мисли за нещо друго или да избягва да изпълнява заданието. Проблеми със слухова обработка на информацията могат да накарат детето да пропусне част от това, което учителят казва, дори ако слуша и това може да изглежда така, сякаш нарочно не обръща внимание.
Някои деца са в състояние да компенсират своите обучителни затруднения, като работят много усилено и може да са успешни, докато недостигнат степен, в която работата става твърде трудна. „Някои успяват да скрият слабостта си, докато остареят и тогава има твърде тежки последици“, отбелязва д-р Нанси Рапапорт, професор в Харвардското медицинско училище, специализирала в психично здраве в училищна среда. „Често са диагностицирани със СДВХ или депресия, освен ако някой не засече учебния проблем.“
Наистина ли е СДВХ?
Невниманието, което е извън типичния диапазон, е един от трите ключови симптома на СДВХ, заедно с импулсивността и хиперактивността. Някои деца демонстрират само симптоми за невнимателност. Но диагнозата СДВХ не трябва да се поставя само въз основа на доклади на учители или едно бързо посещение при педиатър.
За да се постави точна диагноза, клиницистът трябва да събира информация от няколко души, които са наблюдавали детето, включително от родителите, други възрастни, които се грижат за него и учители. Родителите и учителите трябва да бъдат помолени да попълват рейтингова скала, за да се получи точна оценка на честотата на симптомите. Поведението трябва да продължи определено време и да се наблюдава в повече от една обстановка – например у дома и в училище. И клиницистите трябва внимателно да изключат други възможни причини за поведението му.
Също така е важно способността на детето да обръща и задържа внимание да се сравнява като умение с другите деца на неговата възраст, но не с всички деца. Проучване, публикувано през 2012 г., установява, че момчетата, които са най-малките в своя клас, са с 30% по-склонни да бъдат диагностицирани с СДВХ отколкото по-големите момчета в класа, а по-малките момичета са с 70% по-голяма вероятност да бъдат диагностицирани от най-големите момичета. Това предполага, че тази незрялост може също да бъде объркана с СДВХ.
Източник: pedagogika.bg, Childmind.org
Вашият коментар